Здравейте,
Казвам се Боян Евстатиев. Споделям с вас моите истории. Вдъхновени са от хора, от събития в живота ми, от света наоколо.
Добави във Facebook
Tweet
6 / 50
Нощта е мъглива.
Аз пак съм наряд.
И шепна през зъби:
“Здравей, уводжак!”
Казармата родна
Ме прави тъпак,
Но аз пак си шепна:
“Здравей, уводжак!”
Дебели майори
И зли старшини,
Как мразя аз вашите
Долни игри!
И псувам наляво,
Надясно, напред,
Ваш’то мозъче тясно
И военния ред.
И чакам, жадувам аз
Светлия миг,
Когато ще кажат:
“Не си вече войник.”
Утре ще дойде заветния час.
Влакът ще тръгне за в къщи и аз
Още по пътя ще пия за вас –
Лош да ви бъде и последния час.
Нека да идва мечтаният ден!
Единствен е той, но чакан от мен.
Нека да бърза мечтаният ден!
Искам го, търся го аз уморен.
Ех, как ще викам – “Ура! Уволнен!”
Писано за колегите ми от казармата, между 02 – 04 h след полунощ по време на караул.
Боян Евстатиев (Бев), Feb 06, 1994
6 / 50
