Здравейте,
Казвам се Боян Евстатиев. Споделям с вас моите истории. Вдъхновени са от хора, от събития в живота ми, от света наоколо.
Добави във Facebook
Tweet
10 / 50
Отлитат часовете празни.
Изпълват ме със пустота.
Безкрайни. И противно мазни.
Със мрачна, гадна красота.
Пленяващи, изискващи, болящи
И садистични, подлички неща
Те бъркат с пръст във раните кървящи
И сигурно се радват от това.
Те мъчат бавно, със наслада.
Отварят дупки, пълни с чернота.
Преследват стръвно, животински жадно.
Играят си със мен на самота.
Те може би са жалки, уязвими.
А може да са каменна стена.
Не знам. Не искам. Не рабирам.
Безброй отоци имам вече
по дървената си глава...
Останал съм без сили. Те са всичко.
Отказвам се. Предавам се на тях.
Крещящи. Мрачни. И отлично знаещи,
Че много, страшно много ме е страх.
Боян Евстатиев (Бев), Sep 29, 1995
10 / 50
