Думи - Със кръв изцапано. Горящо. Отворено докрай сърце...

Здравейте,
Казвам се Боян Евстатиев. Споделям с вас моите истории. Вдъхновени са от хора, от събития в живота ми, от света наоколо.

Добави във Facebook

Tweet



Със кръв изцапано.
Горящо.
Отворено докрай сърце.
Поемано с ръце.
Изпускано.
И тъпкано.
Но живо.
Обляно в жар.
Обичащо.
Искрящо.

Забито в него острие.
Жестоко. И студено.
И обречено...
...Стоманата гори
със блудкав пламък.
Стопява се.
Потича със кръвта.
И там замръзва.

Статуя.
Със стъклени очи.
Замръзнали, студени.
Стоманени вежди.
Издигнати в почуда.
Със ледени ръце.
Напрегнато зловещи.
С крака .
Огънати за скок, за бягство.
И със сърце.
Живеещо. Пламтящо.
Напразно тупкащо.
Невидимо.
Забравено.
И помнещо.
Със кръв изцапано.
И със стомана.
Надяващо се.
Вярващо.
Без полза.
Очакващо.
Зовящо нечий силен пламък
Готов да разтопи кръвта му,
За да го стигне.
Готов да изгори до въглен.
За да го има.

Сърце, изцапано със кръв.
Умиращо. Живяло във затвор.
И статуя – ръждива опаковка.
Ковчег за мъртъв къс месо.
Изцапано със кръв.
Съсирена.
И черна.
Боян Евстатиев (Бев), Sep 23, 1995