Здравейте,
Казвам се Боян Евстатиев. Споделям с вас моите истории. Вдъхновени са от хора, от събития в живота ми, от света наоколо.
Добави във Facebook
Tweet
16 / 50
Приказка
Имало едно момче.
Малко, весело, щастливо.
То летяло на криле
От мечти крещящо живи.
Лекар, инженер, поет
Със козите в планината,
С автобус, на самолет,
В кораб, плаващ към Луната...
В космоса, меду звездите,
С мисълта за нов живот,
Със надежда във очите,
С устрема на полубог.
После малкият пораснал.
Във искрящите очи
Хиляди мечти прекрасни
Той успял да затаи.
Вгледал се с любов в живота,
Във безкрая на света,
И видял там не каквото
Като малък той мечтал.
Боднало го във очите.
Капнала една сълза.
И угаснали лъчите
На една искра – мечта.
Пламнало огънче в сърцето.
Заместило една мечта.
Искрите в сълзи се прелели.
В гърдите запламтял пожар.
Мечти, превърнати в окови
И запоени от сълза
Притиснали със мрачна злоба
Надолу младата снага.
Очите бавно помътнели.
И посивял за тях света.
С пожар в гърдите уморени
Живяла гордата душа.
Ала оковите тежали.
И гаснел пламъкът в пещта –
Сърце – хранилище последно
На крайната мечта – смъртта.
Боян Евстатиев (Бев), Mar 06, 2000
16 / 50
