Здравейте,
Казвам се Боян Евстатиев. Споделям с вас моите истории. Вдъхновени са от хора, от събития в живота ми, от света наоколо.
Добави във Facebook
Tweet
8 / 50
Седем
Седем вечности. Седем години.
Често си спомням това.
Седем болки. Сами, несломими.
Седем смърти, познали смъртта.
Много спомени гонят се в кръг.
Не умират. Те май ще са вечни.
Ще ме мъчат. И няма да спрат.
И ще бъдат жестоки и нежни.
Седем пъти проклинах се аз.
Седем?...Пак лъжа. Безброй са.
Колко пъти съм плакал без глас.
И без смисъл. Без вяра. Без полза.
Малко пъти сънувах те жива,
Но те помня мъчително ясно.
Моя майка. Добра. Обичлива.
А смъртта...Тя е нещо ужасно.
Ти си мъртва. Загубих те рано.
После исках и аз да умра.
После болката – тежка, голяма
Се роди и доведе скръбта.
После капеха блудкави сълзи
И превръщаха в кал пепелта,
И светът стана мрачен и тъжен
А пък аз...аз намразих света.
Боян Евстатиев (Бев), Sep 19, 1995
8 / 50
